she was born in kiev 87 years ago
today
she is looking out the window
slowly getting dressed
ironing cutting up onions
cooking lentils
looking into herself
her mother grew up in the home of an imperial guard officer
her father taught botanics
one morning he was arrested
because stalin decided to clean up a bit
he returns
to the family dacha
after a year
to die
from his wounds and exhaustion
today
she is wearing his watch
on her thin wrist
pale as a minute
hand
two years pass
the wehrmacht invades
her best friend gets on a train
along with her entire family
and gets of at station horror
she finished high school
studied languages in college
the german army invites her
to work as a translator
for the construction of an important military base
they promise her a stipend in germany
for a year of work
after their defeat in stalingrad
construction stops
she is marked as a traitor
she cannot continue her education
her mother does not want to live in the country that murdered her husband
they end up near dortmund
in a camp for foreign workers from the east
she gets a fellowship from humboldt
she sinks into the labyrinth
of studying
the language
somewhere in or outside of it
she meets a violinist
she gives birth
they get a divorce
now she can choose what to do with her evenings
so she teaches russian
translates into german
tolstoy bulgakov solzhenitsyn
and dostoyevsky
she dictates
her translations
to a typist
she listens
as her friend, a musician
reads them aloud
then she edits them
she says
you shouldn’t translate like a caterpiller
inching through the text
you need the bird’s eye view
today
her son has been hit by a piece of metal
that flew from a lathe
he’s in a coma
she cooks
talks to him
tells her young pupils to write down
their favorite russian word
and leaves their notes by the bed
he doesn’t wake up
she goes to kiev
to see her old house
she breaks off a dry twig from the bushes
that hang over her father’s grave
gives it to the granddaughter
to put away somewhere else sometime
today
she cooks
cleans
makes tea
prepares translations
dictates
listens to the reading
dostoyevsky taught me how to make sense of life
she says
he moves gradually
it’s no coincidence that in the last paragraph
of crime and punishment
the word gradual
appears three times
even if you learned nothing else
from dostoyevsky
finding out that life is gradual
is a significant enough discovery
today
the wristwatch
measures out
seconds minutes hours
for mother father and son
the gaze
passes through the glass
sees the movement
of one and the same
from today to today
the mouth opens
and words in russian
become german
родена е в киев преди 87 години
днес
гледа през прозореца
облича се бавно
глади реже лук
вари леща
гледа в себе си
майка й израства в дома на царски офицер
баща й е професор по ботаника
една сутрин бащата е арестуван
сталин е решил да почисти
връща се в семейната дача след година
за да умре от рани
от изтощение
днес носи часовника му
на тънката си
като бледа стрелка
китка
минават две години
вермахтът нахлува
най-добрата й приятелка се качва на влак
с цялото си семейство
слизат на гара ужас
завършила е гимназия записала е филология
немската армия я кани
да бъде преводач
при строежа на важен военен обект
обещават й стипендия в германия
за година работа
след поражението при сталинград
строежът спира
тя е с печата на предател
не може да продължи образованието си
майка й не иска да живее в страната убила съпруга й
настаняват ги край дортмунд
в лагер за работници от изтока
получава хумболтова стипендия
потъва в лабиринта
на следването на езика
някъде там или извън него
открива цигулар
ражда развеждат се
запълва сама вечерите си
преподава руски превежда на немски
толстой булгаков солженицин
и достоевски
диктува
преводите си
на машинописка
слуша
как неин приятел музикант
ги чете на глас
нанася поправки
казва
не трябва да превеждаш като гъсеница
която лази по текста
трябва да го видиш от птичи поглед
днес
синът й е ударен от метално парче
изхвърчало от струга
в кома е
готви говори му
казва на малките си ученици да напишат
любимата си руска дума
оставя листовете до леглото
той не се събужда
отива до киев
да види стария си дом
отчупва клонка от храста
надвиснал над гроба на баща й
дава я на внучката
да я сложи някога на друго място
достоевски ме научи да проумея живота
казва тя
той върви постепенно
ненапразно в последния абзац
на престъпление и наказание
думата постепенно се среща три пъти
дори и друго да не си научил
от достоевски
това че животът е нещо постепенно
ти е достатъчно откритие
днес
часовникът на китката
отмерва
секунди минути часове
за майка баща син
погледът
минава през стъклото
вижда прехода
на едно и също
от днес в днес
отваря се устата
думите от руски
стават немски
