Bdin - The Dump I

by Ivan Hristov


Bdin - The Dump I

The dump in Bdin

has a peculiar characteristic,

namely that it never ends.

How long have I been walking and walking and walking…

It is the beginning and the end,

the endless horizon of waiting.

Here you can find anything:

from scraps of plastic

to clippings from old newspapers,

unused train tickets,

pictures of unknown girls,

crippled hobbyhorses,

bottles of Coca-cola,

busts of Lenin and Stalin,

used condoms,

swastikas and broken crosses,

books from Mark through Marx to Marques,

from the crescent to the hammer and sickle…

Sometimes I meet

other poets, too,

but they speak foreign languages

and belong to

foreign literatures,

thus we cannot

establish contact.

Sometimes I lie

inside a cardboard box

and feel

like a child

in the womb,

I dream that I am flying…

Sometimes the dump

is warm and breathes.

Sometimes I think

that the people here

live like migratory

birds -

 

from North to South

from warm to cold

and back.

Thus every

forty years.

I smoke a cigarette butt

and have

nowhere to toss it.

Translated by Angela Rodel

Бдин – Сметището І

Сметището в Бдин

има това свойство,

че никога не свършва.

Откога вървя, вървя, вървя…

То е начало и край,

безкраен хоризонт на очакване.

Тук може да се види всичко:

от парчета пластмаса

до изрезки от стари вестници,

непотребни билети за влак,

снимки на непознати момичета,

сакати детски кончета,

бутилки Coca-cola,

бюстове на Ленин и Сталин,

използвани презервативи,

счупени и пречупени кръстове,

книги от Марко през Маркс до Маркес,

полумесец до сърп и чук…

Понякога срещам

и други поети,

но те говорят чужди езици

и принадлежат към

чужди литератури,

така че не можем

да осъществим контакт.

Понякога лягам

в някой кашон

и се чувствам

като дете

в утроба,

сънувам, че летя…

Понякога сметището

е топло и диша.

Понякога си мисля,

че хората тук

живеят като прелетни

птици –

 

от Север на Юг,

от топло към студ

и обратно.

Така на всеки

четирсет години.

Пуша един фас

и нямам

къде да го хвърля