Dear mother,

I died

but I didn't go to heaven,

instead I arrived in Bdin.

The postman

frequently passes by

on his rusty "Ukraine" bicycle**,

thus, contrary to all laws,

you will have news

from me.

To tell you the truth,

I haven't gone very far here either,

since I've never been much good with languages.

I have remained a poet.

But being a poet among the mute

is like being a gravedigger

in the Beyond.

(By the way,

I saw the graves of Levski and Botev***.)

My contemporaries

have long since become classics,

while I'm left munching sunflower seeds

on the edge of the Canon.

Otherwise, I tend the Tsar's sheep,

and thus earn my daily bread.

I have met two kinds of people.

Some say -

"We'll divert the river here!"

Others say -

"We'll divert the river there!"

My mind was torn,

I sat in the middle.

The water poured

over me.

As before,

I have no companions.



I walk alone on the banks of the river.

I look upstream,

waiting for it to bring

either some chest of drawers,

or some votive candle,

or a nest to build a home in,

or to meet the woman

I love.

Translated by Angela Rodel


Мила мамо,

аз умрях,

но не отидох във Рая,

а пристигнах във Бдин.


на своята ръждива “Украйна”,

често минава,

така че противно на всички закони

ще имаш вести

от мен.

Честно да ти кажа

и тук не постигнах много,

понеже не знам езици.

Останах поет.

Но да си поет сред неми

е все едно да си гробар

в Отвъдното.

(Между другото,

видях гроба на Левски и Ботев.)

Моите връстници

отдавна станаха класици,

а аз люпя семки

на ръба на Канона.

Иначе, паса овцете на Царя

и така си изкарвам прехраната.

Срещнах два вида хора.

Едните викаха –

“Оттук ще мине лехата!”

Другите викаха –

“Оттам ще мине лехата!”

Бях раздвоен,

седях по средата.

Върху мен

се изля водата.

Както преди,

нямам другари.



Ходя сам на брега на реката.

Гледам нагоре,

чакам да донесе

я някой скрин,

я някое кандило

или гнездо, което да свия,

или да срещна жената,

която обичам